На път: С BMW 330e до мраморната пещера

2025-10-17

Снимки : Георги Пауновски

Серия 3 е сред най-популярните модели на BMW, като от 1975 година насам има седем поколения. Наскоро последната генерация мина фейслифт, а какво предлага моделът във версия комби проверихме с тест на плъг-ин хибридната модификация 330е.

Всъщност, точно при нея, промените са най-сериозни, като благодарение на батерията с увеличен с почти 75% капацитет до 19.5 kWh вече може да измине в електрически режим до 101 километра, при 62 км. преди фейслифта.

Освен това, бордовото зарядно устройство е много по-мощно, като поема до 11 kW , в сравнение с 3.7 kW преди. Благодарение на това времето за зареждане е по-кратко с 1.25 часа и отнема 2.15 часа.

Серия 3 се предлага като седан и комби, като се оборудва с дизелови, бензинови и plug-in хибридни версии с мощности между 156 и 374 конски сили. Част от моторите са меки хибриди. Предаването може да е задно или на всички колела xDrive.

Новостите

Отвън промените в Серия 3 комби са незначителни, като за отбелязване са само двата нови цвята - Arctic Race Blue Metallic и Fire Red Metallic, както и новият дизайни на джантите, които са между 17 и 19 цолови.

В салона различни са волана и въздуховодите отпред. Има нови декоративни лайсни за арматурното табло и вратите, както и нови тапицерии за седалките.

Мултимедията макар и да запазва размера на екрана (14.9 инча) изполва нов софтуер, който предлага по-красива и разбираема визия и опростява работата с нея. Автомобилът е постоянно свързана с интернет чрез 5G eSIM карта, а чрез приложението MyBMW е възможно да се преглежда множество данни за автомобила чрез мобилен телефон, както и той да се отключва, заключва, отоплява, охлажда и т.н.

Технологичните промени включват промени в опорите на задните амортисьори, които са по по-твърди и олекване на волана в режим Comfort.

Тестовият автомобил беше с опционалния M Sport пакет, който освен редица елементи отвън включва и адаптивно M окачване. Така екипирана колата хваща погледа и излъчва стил и стаена мощ.

Хибридната система

Хибридната система включва двулитров бензинов мотор със 184 конски сили 300 Нм. максимален въртящ момент и електромотор със 109 конски сили и 265 Нм. Всеки от тях може да задвижва колата самостоятелно, а при нужда работят и в тандем, за да осигурят впечатляваща динамика - спринтът до 100 км/ч става за 6 секунди.

Това, което изненадва, е неочаквано ниският разход на гориво - 6.1 в рамките на теста до Велинград, Ракитово и обратно. За всички изминати над 12 хил. км. консумацията беше 7.8 л/100 км, което пак е отличен показател за кола с мощност почти 300 конски сили, карана основно от хора, тестващи нейната динамика.

Избраният маршрут ми даде възможност да се насладя на комфортната возия на адаптивното окачване на магистрала и стабилността като на спортна кола по завоите. Звукоизолацията е отлична, като единствено в спортен режим приятният звук на мотора “пробива” звукоизолацията.

Асистиращите системи са много и прецизно работещи, а седалките са изключително удобни. Луксън в салона глези приятно, а звукът от опционалната аудиосистемата Harman&Kardon е като в концертна зала.

Удобен и практичен

Отзад също е много приятно, като возещите се биват глезени от две климатични зони, подлакътник с поставки за чаши, а стъкленият таван с отваряема предна част, засилва усещането за простор.

Практичността на тройката комби също е изключително впечатляваща, като благодарение на делимата на три части облегалка на задната седалки багажният обем варира между 410 и 1420 литра. Заслужава отбелязване, че заради монтираната под пода му батерия на хибридната система това е с 90 литра по-малко от версиите с традиционни двигатели, но определено недостиг на багажен обем не се усеща, още повече, че монтирана разделителна мрежа позволява бажаникът да се напълни до тавана.

Запазена е удобната опция за отваряне на само на стъклото на вратата на багажника. Сред любопитните екстри е сгъваемият теглич, задвижван от електромотор. Що се отнася до цените - базовият модел на трета серия комби струва минимум ….. Лева, най-достъпната плъг-ин хибридна версия е с цена … лева, а кола като тестовата излиза около …. лева.

Пещера като никоя друга

Исках с впечатляваща кола на BMW Серия 3 комби да посетя и някое запомнящо се място и го намерих в лицето на пещерата Лепеница. Тя се намира между Велинград и Ракитово (на около 146 км и около 2 часа път от София), под втория по височина връх в Родопите Сютка. Може да се разгледа от 1 април до 30 ноември.

Препоръчвам подхода откъм Велинград, като до пещерата може да се стигне с кола, но последните 2 км са по покрит с камъни път през гората, по който автомобили са пукали гуми, пробивали картери и т.н. Бих ви посъветвал да паркирате в края на чакълестото шосе и да изминете разстоянието до пещерата пеш. Отнема около половин час, по сенчест път през гората, който почти няма наклон.

Това, което прави Лепеница различна и запомняща се пещера е, че тя нарочно е оставена необлагородена, за да се види в почти естественият си вид. В нея се влиза с каска, челник и гумени ботуши, които се осигуряват на място. Добре е обаче да си предвидите дрехи за преобличане, защото тези, с които се влиза, често се с кал.

Работното време на пещерата е от 10 до 16 часа, като последната група влиза около 15 часа. Най-добре е да се посети между 11 и 14 часа, защото тогава се събират хора, а условието за разглеждането е да се съберат поне 6 човека.

Разбира се, правят се изключения от това правило, но малките групи могат да разгледат само първите 200 от общо 600 метра маршрут. Цената е 15 лева на човек за всеки 200 метра, или 45 лева за пълната обиколка. Няма да съжалите за дадените пари, защото създалата се преди около 1 млн. години пещера още е млада и "работи", тоест продължава да формира сталактити, сталагмити и сталактони.

Оказва се, че Лепеница е най-богата на образувания пещера в България. Открита е в началото на миналия век от дървосекачи, които чули в гората шума на преминаващата през пещерата река. До преди 15 години достъпът до пещерата е бил напълно свободен и следите от това се виждат и до днес - графити, следи от палене на огън, счупени образувания.

Откакто се стопанисва от туристическо дружество "Сютка" достъпът се контролира. Изградени са минимални удобства за посетителите - перила на най-опасните места и стълби, там където иначе трябват алпинистки умения, за да се качиш. Но често се ходи приведен, приклекнал, а ударите на главата с каската в скалите се случват постоянно.

Мъките обаче си заслужават, защото посетителите виждат скален водопад, крокодил, Богородица и още куп причудливо образувания, плюс подземно речно ждрело. Голямата атракция са пропускащите светлината камъни, каквито има само тук.