Снимки : Георги Пауновски
Всичко започна с документален филм за фара на Шабла. Впечатлих се от това съоръжение и си дадох сметка, че тази част от Черноморието ми е почти напълно непозната.
Макар и най-високият в България - цели 35 метра, фарът се оказа голямо разочарование, но за сметка натова, от Каварна на север има много какво да се види. Открих и идеалната кола за едно такова пътешествие - Dacia Bigster на бензин и газ, която измина над 1400 км със зареденото количество от двете горива. Така че това е текст за всички, които се интересуват от забележителностите на най-северното Черноморие и качествата на Bigster.
Автомобилът
Dacia Bigster вече е добре познат на българската публика, тъй като се продава вече близо година и половина. Подробно разказахме за него още през пролетта на 2025 година, когато излезе на пазара, затова тук ще обобщя най-важното, а понатътък в текста ще споделя впечатления от версията Dacia Bigster mild hybrid G-140 в най-високото ниво на изпълнение Journey.
Bigster е петместен SUV, който при излизането си на пазара беше най-големият модел на Dacia, преди да бъде изместен от Striker, който още не се е появил при дилърите. Колата предлага огромен багажник с обем между 702 и 2022 литра, ако не разполага с резервна гума и между 657 и 1937 литра, ако има такава, или както беше в случая на нейното място е поставена газовата бутилка.
Bigster се предлага в модификации като мек хибрид само с бензиново или бензин/газ задвижване с механични скорости, както и като пълен хибрид със 155 конски сили на бензин и автоматични предавки. Изброените дотук версии са само с предно предаване, като единствената версия със задвижване 4Х4 е пълен хибрид със 150 коня на бензин и пропан бутан, и автомат.
Цените тръгват от 23 790 евро, независимо дали ще си поръчате чист бензин или двугоривна версия. Тестовият модел струваше 28 960 евро и разполагаше с почти всички предлагани екстри за Bigster с изключение на шибидаха.
Пътят до морето
Случи се така, че от София за Камен бряг се наложи да мина през Плевен, което ми даде възможност да тествам колата по магистрала — доколкото "Хемус" поне по документи е такава, първокласни, второкласни и третокласни пътища.
Още в началото на "Хемус" ми направи впечатление комфортната возия. Сериозно е поработено и по обезшумяването, което си беше проблем за по-ранните модели на Dacia. Двигателят се усеща по-пъргав от очакваното за агрегат със 140 коня. Ускорението до 100 км/ч отнема малко под 10 секунди, субективното усещане обаче е за по-добър спринт.
В последвалите километри по пътища със завои се оказа, че комфортната возия не е за сметка на стабилността в завой като Bigster стои на пътя почти като лек автомобил.
След близо 600 км път и над 7 часа в автомобила, нямаше как да не оценим и комфорта на седалките и изобилието от места за съхранение на редица дреболии. Е, джобовете на задните врати са със странна форма и поставянето, и изваждането на бутилка с вода от тях си е предизвикателство, но не е болка за умиране. Големият подлакътник отзад предлага две места за чаши и телефони, а бюджетното решение със свалянето му да се получава "дупка" към багажника се оказа бонус, позволяващ да се вземе нещо от хладилната чанта в товарното отделение, например.
Да, в салона преобладават предимно твърди пластмаси, но те изглеждат добре и сглобката е прецизна. В горещия летен ден ни хареса и прецизната работа на климатичната система. Не е за изключване и фактът, че макар само с предно предаване Bigster има 22 см клиренс, което позволява излизания и извън пътя, така че по скалистите брегове на северното Черноморие можете да намерите и красиви свои места.
Колко изминава и за колко пари
Както стана дума, тестовата Dacia Bigster използва като гориво пропан-бутан и бензин. По презумция колата пали на бензин и почти веднага минава на газ. Водачът може да смени използваното гориво с натискането на бутон, намиращ се пред лявото му коляно. При свършване на пропан-бутана автомобилът автоматично преминава на бензин. Интересно е, че независимо от горивото, разлика в динамиката няма.
На пропан-бутан Dacia Bigster навъртя 600 километра, при разход на гориво от 7.7 л/100 км., при посочени от производителя 7.3 л/100 км. При цената на пропан-бутана към датата на писане на този текст (1 септември), това ще рече, че изминаването на 100 км. излиза около 5 евро. Тоест пътуването до Северното Черноморие и обратно (около 1100 км.) би струвало на едно четиричленно семейство приблизително 55 евро.
След свършването на газта Bigster премина на бензин, като навъртя почти 800 км на това гориво, което ще рече, че автономността на автомобила е впечатляващите 1400 км. Разходът на гориво беше 6 л/100 км, при посочени от производителя 5.3 на сто. При цената на бензина към 1 септември, това ще рече, че изминаването на 100 км струва почти 9 евро, или около 100 евро за цялото пътуване. Изводът е ясен — при всяка възможност трябва да се пътува на газ, но пък големият бензинов резервоар гарантира независимост от зарядната мрежа.
Красотите на Северното Черноморие
Базата на нашата група беше в Камен бряг, но всеки ден пътувахме, за да видим различни места. Идеята не беше такава, но преди резервацията само бях видял, че квартирата е близо до морето, без да проуча какъв е брегът. А той е скален, много красив, но тотално неподходящ за плаж, освен ако не си падате по плажуване на камъни, след слизане по стръмна и опасна пътека.
Иначе гледката от Камен бряг е впечатляваща, независимо дали ще погледнете наляво към фара на Шабла, или надясно към нос Калиакра. Три са забележителностите тук. Огънчето е постоянно горящ огън, захранван от метан от морето, който се появява след сондаж преди десетилетия.
Втората забележителност е свързана с традицията на Камен бряг да се отбелязва "Джулай морнинг", като дълги години това става с едноименния хит на "Юрая Хийп". До смъртта на вокалиста на групата Джон Лоутън през 2021 година песента се изпълнява от него.
Британският певец се влюбва в тази част на българското Черноморие и го рекламира по всякакви възможни начини. Малко преди да почине, Лоутън пожелава тялото му да бъде кремирано и прахът му да бъде разпръснат в морето край Камен бряг. Заради ролята му за популяризирането на селцето на 1 юли 2022 година е открит монумент в негова памет - мраморна пейка с фигура на Лоутън в цял ръст.
Лично за мен най-впечатляващата забележителност до Камен бряг е археологическият резерват Яйлата. Името му идва от турската дума яйла̀, която означава плато или високо пасище.
В него има "пещерен град" с десетки жилища, обособени в естествени пещери, дооформени от човешка ръка, както и каменни некрополи. Те са датирани към V-тото хилядолетие пр.н.е. и са разположени на няколко нива в скалите и са използвани в продължение на хилядолетия. Има също каменна църква и древна винарна. Всички тези направени от човешка ръка чудеса обаче бледнеят пред изваяните от природата картина в скалите.
Бонусът на "Яйлата" е, че след края на работното време в 18 часа достъпът е свободен и всеки може да разгледа сам. Гледайте обаче да не замръкнете сред каменните останки, защото в района е пълно с лисици, с които се срещнахме по тъмно и изживяването не беше от най-приятните.
Фарът на Шабла е друга забележителност, която си струва да се види. За съжаление той е военен обект и вътре се влиза само в дни на отворени врати. Откъм сушата съоръжението не е нещо особено, още повече, че в близост до него има странна арт инсталация от метални елементи, въжета и метал, която не е ясно какво символизира.
Нос Калиакра е друга задължителна спирка. Освен че природата и тук е невероятна, на него могат да се видят останки от древни жилища, църкви и крепости. В импровизирания музей пък може да се научи интересната история на носа, на който най-ранните постоянни жители са се заселили още през IV век пр.н.е., когато областта е била населявана от тракийското племе тиризи. Те дават и първото му име - Тиризис.
Скалите край Тюленово също предлагат страхотни гледки, но така и не ни остана време да им се насладим, но снимките в Google maps са впечатляващи.
За десерт ви предлагам да разгледате ботаническата градина и Двореца в Балчик, през които можете да минете на път за дома. Да, таксата за вход е стряскаща - общо 20 евро на човек, но си струва да се види огромната колекция от кактуси, цветя, храсти, дървета и всякакви растителни видове.
Постройките, част от лятната резиденция на румънската принцеса Мария Единбургска, също са впечатляващи. Интересно е как в тях са интегрирани български, възрожденски, мавритански и ориенталски елементи.
Плажовете - дълги и безлюдни
На север от Каварна има няколко популярни плажа. Най-красивият сред тях безспорно е "Болата", той обаче е и най-претъпканият. Бивша военна база, след промените от 1989 г. известно време той се стопанисва от община Каварна, но след серия от скандали, сега изглежда е без собственик.
В резултат цари пълна анархия, като каравани и автомобили са паркирани както на плажната ивица, така и на вълнолома. Боклуци не липсват, затова съветът ми е да отидете да го видите, но да не плажувате там. Най-добрата гледна точка е от скалите над него, до бившето военно поделение, на които може да се качите по стълби и пътечка за около петнайсетина минути.
Плажът край Шабла "Тузлата" предлага най-доброто от двата свята - цивилизация и диво плажуване. От една страна имаме скромна зона със шезлонги и чадъри на цена 10 евро за всеки артикул, и заведения - кафе, ресторант, пекарна. От друга страна на разположение е и огромна плажна ивица, където да си оформите собствен кът за почивка абсолютно безплатно. В последната седмица на август хората бяха пренебрежимо малко за размера на плажа и всеки може да намери своето място за спокойно плажуване.
На север има още куп плажове, но тъй като бяхме само за четири дни, спряхме проучването им, след като стигнахме до този на Езерец, който ни стана и любим. Поне километър дълга ивица, със ситен пясък, почти без хора, с места, в които морското дъно се спуска плавно.
Има едно заведение с нормални цени. Недостатък е фактът, че до плажа до Езерец се стига до път, застлан с чакъл, по който се вдига много прах, но в началото на селото откъм плажа има автомивка на самообслужване.
Задължителната кулинарна спирка
Като цяло на север от Царево, където и да седнахме цените бяха нормални, доста по-ниски от София. Най-високата сметка на компанията ни от трима души беше 55 евро, а обикновено се движеше около 45, като на обяд си взимахме супа и основно, а вечерите не минаваха без салатки и узо.
Любимата ни кулинарна спирка се оказа "Шабла Бар&Грил" в Шабла (ако отивате към плажа на Езерец навигацията ще ви прекара покрай него). Предлага огромен избор от прясна риба, миди, страхотна рибена супа и шкембе чорба, както и охлюви от намиращата се в близкото село Българево ферма, където има тематичен ресторант, но не ни остана време за него. Цените са разумни, като цацата струва 6.50 евро, но порцията е голяма и красиво аранжирана.
