Нормално е всяко ново поколение на един модел да е по-добро от предходното. Понякога разликата е толкова голяма, че автомобилът все едно е преминал в по-висок клас. Нещо подобно усетих при теста на новото Audi A6, тъй като реално като пътно поведение то не отстъпва на предишното А8.
Любопитно е и друго – че при почти идентични външни размери лимузината има много по-просторен интериор и увеличен багажен обем. С влизането в салона веднага прави впечатление качеството на материалите и вниманието към детайла. В зависимост от избора на купувача интериорът може да е по-спортен или пък по-луксозен.
УПРАВЛЕНИЕ ПРЕЗ ДИСПЛЕИ
В тестовия автомобил в изпълнението S-Line акцентът беше върху спорта, като в целия салон имаше щедро присъствие на алуминий. Audi А6 възприема концепцията за управление на всичко по колата от А8, като настройките се правят през два реагиращи на допир и натиск екрани. Долният е основно за командване на вентилацията, а горният за всичко останало. Макар и да си оставам привърженик на стария подход за управление – с бутони, не мога да отрека, че при А6 нямах затруднения с настройките.

Возещите се отзад разполагат с щедро място пред коленете и над главите, а седалките са много удобни. Пътуването с А6 не натоварва благодарение на отличното обезшумяване и комфортната возия.
Към момента на българския пазар А6 се предлага с трилитров дизел с две мощности – 231 и 286 конски сили, като и в двата случая колата е микрохибрид. Благодарение на допълнителен 48-волтов акумулатор стартер-алтернатор се използва за подпомагане на потеглянето и ускорението, като има и възможност двигателят с вътрешно горене да бъде "загасен" за определен перид дори при висока скорост. При това положение и трасмисията „се откача“ от колелата, така че нищо да не намалява инерцията.

ПЪРГАВ И ВКОПЧЕН В ПЪТЯ
Във версията си 50TDI, какъвто беше тестовият автомобил, А6 се ускорява впечатляващо, като достига 100 км/ч 5.5 секунди след старта. Доускорението също впечатлява, а разходът дори при откровенно анти ефективно шофиране трудно може да надвиши 9 на сто. При нормално каране и 6.5 л/100 км е постижим резултат и то без да се използва екологичния режим на шофиране.

Осемстепенният автоматик работи прецизно, като не намерих повод да използвам варианта за ръчна смяна на предавките. На спортния режим обаче разчитах често, като при него се поддържат по-високи обороти, така че колата да се ускори максимално бързо при подаване на газ.

ИЗБОР МЕЖДУ ТРИ ВАРИАНТА НА ОКАЧВАНЕТО
Серийното окачване, с което беше тестовият автомобил, акцентира върху комфорта, но и в завой колата стои добре. Обичащите по-динамичното шофиране могат да заложат на спортното окачване, което е по-стегнато, а колата стои по-близко до пътя. Тези, които искат да имат и комфортен, и спортен автомобил пък могат да се насочат към ходова част с променливи характеристики.

На тъмно впечатлява и интериорното осветление, което може да е в различни цветове, като вниманите към детайлна си личи от стилните светлинни ивици по таблото, илюминацията на надписа quаttro на него и осветеността на праговете на вратите.


Колко впечатляващо е пък Audi A8, можете да прочетете тук.
Коментари