Снимки : Георги Пауновски
Знаете ли кой е най-големият производител на автомобили в Индия? Сигурно бихте заложили на Тата, но истината, че това е семейната компания Mahindra.
От близо година тя прави втори опит за пробив в България, след като преди десетина година беше продавана от "Дару кар", но през италиански дистрибутор.
Сега Mahindra директно подкрепя дистрибутора си "Астреко мотърс", част от който е дилърът на Honda "Бултрако".
МАЛКО ИСТОРИЯ
Mahindra е основана през 1945 година от двама братя, които първоначално се занимават с производство на стомана.
В автомобилния бизнес влизат малко по-късно, като започват да продават легендарните американски джипове "Willys, а по-късно и да ги сглобяват. Когато започват собствено производство, логично, фокусът е върху високопроходимите автомобили. Те са акцентът в гамата и до днес, а Mahindra e и сред най-големите производителите на трактори в света. Любопитна подробност е, че индийците са собственици на италианското дизайнерско ателие "Пининфарина" и на корейския производител на автомобили SsangYong".
На европейските пазари Mahindra присъства от 14 години, като има силни позиции в Италия, Испания и част от страните от Източна Европа. В България присъства с два модела кросоувъри. Карах и двата и съм приятно изненадан, но като начало ще ви запозная с този, които ми се струва, че има по-голям шанс за успех.
ИЗНЕНАДВА С ОБЕМ
Става въпрос за дългия 4.6 метра XUV 500, който серийно е със седем места и може да ползва данъчен кредит. Отвън автомобилът е интересен, различен, като със сигурност ще предизвика различни мнения. За мен, е по-скоро симпатичен, особено щом е в два цвята, каквато беше тестовата кола.
Оформлението на работното място на водача веднага ме спечели с класическите бутони за управление на всичко най-важно. Воланът е с оптимилен размер за джипка, облечен в приятна кожа и с минимум копчета по него. Прави впечатление изоболието от места за съхранение на вещи – голяма жабка, дъблок подлакътник с охлаждане, долапче пред скоростния лост и в средата на арматурното табло, вграден калъф за очила в покрива и т.н. Джобовете на вратите изглеждат тесни, не се оказа, че са еластични и поемат доста неща.
Използваните пластмаси са предимно твърди, но изглеждат добре. Горната част на вратите, където често се поставя лакета, е облицована с мека материя. Кожата, в колите от високото ниво на оборудване, е доста добра.
На втори ред мястото е предостатъчно, като возещите се там могат да се забавляват с вградените в предните подлакътници мултимедия с вход за дискове, флашки и дори вградена игра, за която има и контролери.
Достъпът до третия ред седалки също е удобен, след като се сгъне напред крайната дясна седалка. Возещите се отзад не е нужно да са йоги, или маломерни, тъй като и за тях мястото е изненадващо много.
Помислено и за техния комфорт, като имат на разположение собствена вентилация, управлявана с въртящ се селектор, поставки за чаши и мрежичка за съхранение на дребни вещи.
В зависимост от конфигурацията на седалките багажният обем варира от 95 литра, при пътуващи седмина пасажери, до 1512 литра, ако пасажерите са двама.
В нашия случай Mahindra XUV500 използвахме четирима възрастни и две деца, като още не мога да повярвам, при заети шест места, колата събра всичкият ни багаж.
РАЗОЧАРОВАЩО НАЧАЛО
Избор на двигатели няма, като на разположение за модела е само 2.2-литров турбодизел с мощност 140 конски сили и 300 Нм. Максимален въртящ момент, съчетан с механична скоростна кутия с шест предавки.
Автомобилът можа да е с един задвижващ мост или двойно предаване, като тестовият автомобил
Да си призная, в началото XUV500 не ме впечатли особено. Ходът на скоростният лост е твърде голям, старт-стоп системата работеше странно и на няколко пъти колата угасна, защото отпуснах съединителя преди да приключи процеса при рестартиране, а нито един от електрическите прозорци не беше с автоматично вдигане и сваляне. Веднага забелязах и турбодупката, която зее преди моторът да стигне 1600 об/мин.
ПЪРВИ ПЛЮСОВЕ
Още при първото паркиране обаче приветствах добрата идея автомобилът не само да е снабден с камера за заден ход и парктроници, но да извежда на екрана на мултимедията и информация колко сантиметра остава до препятствието зад него. Хареса ми и отличният обзор във всички посочи, осигурен от щедрото остъкляване и големите огледала.
Веднъж вкаран в обороти двигателят поема уверено, но пъргавина от всъдеход с обща маса над 2 тона, теглен от 140 коня не може да се очаква. Ускорението от място до 100 км/ч отнема около 12 секунди. Но доускорението на магистрала не е лошо.
Като плюс мога да посоча и разхода като при даден по книжка 7.5 л/100 км в смесен цикъл в рамките на теста беше около 7.8, при положелие, че половината от 800-те изминати километра бяха по магистрала.
С ГЕНИ ОТ LOTUS
На аутобана се забелязва още една слабост на Mahindra XUV – доста високият шум при надвишаване на 110 км/ч. На българските магистрали обаче приятно впечатление ми направиха настройките на окачването, което осигурява нетипична за кросоувър комфортна возия. В същото време наклонът в завой беше доста по-малък от очакваното, а обяснението е, че при конструирането и изработването на ходовата част от Mahindra са си сътрудничили с небеизвестната британска марка Lotus.
Разбира се, проверих качествата на XUV500 и извън пътя. Там автомобилът разчита на клиренс от 20 см, интелигентно двойно предаване и възможност за блокиране на централния диференциал, за осигуряване на еднакво количество тяга и към двата моста.
В общи линии всъдеходът може да стигне далеч, стига да е в добри ръце. За по-неопитните е на разположение и система за подпомагане на спускането по наклон, която използва стабилизиращата програма и спирачките, за да държи автомобилът в зададената с волана траектория.
ЛЮБОВ ОТ ВТОРИ ПОГЛЕД
В крайна сметка, след не малко часове в компанията на Mahindra XUV500 бях склонен да приема всичките и слабости, заради многото и силни страни. Не е за пренебрегване и цената.
Стартовата е 38 990 с ДДС, а топ изпълнението струва 55 590 с ДДС. Както стана дума, тези суми падат с 20%, ако автомобилът се вземе на регистрирана по ДДС фирма. Моделите на Mahindra ползват и пет години гаранция или 150 хиляди километра.
ГЕОРГИ ПАУНОВСКИ
